През последните години вътрешните атаки (insider threats) представляват все по-голям проблем за организациите. Такива атаки могат да бъдат извършени от настоящи или бивши служители, изпълнители или бизнес партньори, които имат достъп до данните и системите на организацията. Вътрешните атаки могат да доведат до нарушаване на сигурността на данните, финансови загуби и увреждане на репутацията на организацията. Ето защо е от съществено значение организациите да предприемат проактивни мерки за предотвратяване на такива атаки.
Вътрешните атаки могат да бъдат класифицирани в два вида: злонамерени и случайни. Злоумишлените атаки от вътрешни лица се извършват с намерението да се причини вреда на организацията, докато случайните атаки от вътрешни лица се случват поради човешка грешка или липса на информираност. Ето защо е необходимо да се въведе цялостна програма за сигурност, която да предотвратява и двата вида атаки.
Един от най-ефективните начини за предотвратяване на вътрешни атаки е да се въведе силна система за контрол на достъпа. Тази система трябва да ограничава достъпа до чувствителни данни и системи само до тези служители, които се нуждаят от него за изпълнение на служебните си функции. Освен това контролът на достъпа трябва да се преразглежда редовно, за да се гарантира, че достъпът се премахва, когато вече не е необходим.
Друга съществена стъпка е провеждането на редовно обучение на служителите за повишаване на осведомеността относно сигурността. Това обучение трябва да запознае служителите с важността на сигурността и рисковете, свързани с вътрешни атаки. Служителите трябва да бъдат обучени и как да разпознават и докладват за подозрително поведение, като например служители, които се опитват да получат достъп до данни или системи, които не са в рамките на техните служебни функции.
Редовното наблюдение на дейността на служителите също е важно. Чрез наблюдение на дейността на служителите организациите могат да открият подозрително поведение, преди то да доведе до нарушаване на сигурността на данните. Това може да стане чрез използването на системи за откриване на прониквания, инструменти за управление на информацията и събитията в сигурността (SIEM) и решения за анализ на поведението на потребителите (UBA).
Важно е също така организациите да разполагат с планове за реакция при инциденти. Тези планове трябва да очертават стъпките, които трябва да бъдат предприети в случай на пробив в сигурността, включително как да се изолират компрометираните системи, как да се уведомят засегнатите страни и как да се възстановят системите до безопасно състояние.
Редовното създаване на резервни копия и планирането на възстановяването след бедствие също са от решаващо значение за предотвратяване на вътрешни атаки. Резервните копия трябва да се извършват редовно, а данните трябва да се съхраняват на няколко места, за да се гарантира, че няма да бъдат изгубени в случай на пробив. Трябва да се извърши и планиране на възстановяването след бедствие, за да се гарантира, че критичните системи могат да бъдат възстановени в случай на нарушение или друго бедствие.
В заключение, вътрешните атаки могат да имат тежки последици за организациите и е важно да се предприемат проактивни стъпки за тяхното предотвратяване. Това включва прилагане на строг контрол на достъпа, провеждане на редовни обучения за повишаване на осведомеността за сигурността, наблюдение на дейността на служителите, наличие на планове за реакция при инциденти и редовно архивиране и планиране на възстановяването след бедствие. Като предприемат тези стъпки, организациите могат да намалят риска от вътрешни атаки и да защитят своите данни и системи.
