Приемането на еврото в България в началото на 2026 г. е събитие с огромен икономически мащаб, но успоредно с финансовите ползи, то отвори и нови ниши за киберпрестъпниците. В интервю за предаването „Биз(Д)нес“ по телевизия Евронюз България, управителят на CyberOne Кирил Григоров сподели тревожни данни за това как суматохата около новата валута и емоционалната уязвимост на потребителите се превръщат в златна мина за измамниците.
Фишингът и „суматохата“ около еврото
Първите седмици от членството на България в еврозоната бяха съпътствани не само от пренастройване на касовите апарати и банковите системи, но и от масирана вълна от фишинг атаки. Според Григоров, престъпниците разчитат на два основни фактора: незнанието и бързината.
Когато хората са изправени пред нова реалност – промяна на валутата, нови правила за банкиране и превалутиране – те са по-склонни да се доверят на съобщения, които изглеждат официални. Хакерите имитират имейли от банки, държавни институции или разплащателни платформи. Основната им цел е да подтикнат жертвата да кликне върху линк за „потвърждение на лични данни“ или „актуализация на банкова сметка“ във връзка с еврото.
Ключовият механизъм тук е социалното инженерство. Престъпниците не атакуват софтуера, те атакуват човека. Използват психологически натиск, внушавайки, че ако не се реагира веднага, средствата на потребителя ще бъдат блокирани или загубени при превалутирането. Григоров подчертава, че в 90% от случаите, ако едно предложение или искане звучи прекалено спешно или „прекалено добро“, то почти сигурно е измама.
Романтичните измами: Емоционалният бизнес за стотици хиляди
Една от най-обширните теми в разговора бе тази за романтичните измами – индустрия, която в България коства стотици хиляди левове годишно. Това са престъпления, при които жертвите не губят само парите си, но и доверието си в хората, а често и цялото си имущество.
Кирил Григоров разкрива, че зад „красивия профил“ в социалните мрежи почти никога не стои само един човек. Става въпрос за организирани престъпни групи, често базирани в региони като Северна Африка, където цели екипи от „психолози“ работят на три смени, 24 часа в денонощието. Те водят детайлни досиета за всяка жертва – какво обича, от какво се страхува, какви са нейните слабости.
Разликите в подхода: Мъже срещу Жени
Анализът на Cyberone показва, че престъпниците адаптират сценариите си според пола на жертвата:
- При мъжете: Измамите са по-динамични и агресивни. Престъпниците използват „бързи“ сценарии – млада жена в беда, която има нужда от пари за самолетен билет, за да дойде на гости, или спешна медицинска помощ за роднина. Тук сумите обикновено са по-малки (от порядъка на няколкостотин до хиляда долара), но броят на измамените мъже е огромен.
- При жените: Тук престъпниците проявяват изключително търпение. Те „инвестират“ време – понякога месеци или дори година в ежедневна комуникация, за да изградят дълбока емоционална връзка. Григоров споделя за потресаващи случаи, в които жени, подведени от обещания за съвместно бъдеще, теглят огромни кредити, залагат апартаменти или продават единствените си жилища, за да „спасят“ своята въображаема половинка от измислен проблем с митниците или бизнеса.
България в „Топ 5“: Защо сме толкова напред в черните класации?
Един от най-провокативните моменти в интервюто бе дискусията за мястото на България в световните класации по киберпрестъпност. Често се цитира, че страната ни е в Топ 5 на държавите, от които се извършват атаки.
Кирил Григоров изяснява този парадокс: това не означава, че в България има армия от зли хакери. Истината е по-неприятна – България е на челните места по брой заразени устройства. Поради ниска дигитална хигиена, липса на лицензиран софтуер и редовни актуализации, хиляди компютри и сървъри у нас са компрометирани.
Тези устройства стават част от т.нар. „ботнет“ мрежи. Хакери от другия край на света могат да ги активират дистанционно и да ги използват като „прокси“ за атаки срещу други държави. Така вашият домашен компютър може в този момент да атакува банка в Германия или министерство в САЩ, без вие дори да подозирате. Това поставя България в центъра на международната кибервойна, но като източник на „зомби“ трафик.
Решението: Публично-частно партньорство и образование
Как можем да се защитим в тази сложна среда? Кирил Григоров е категоричен, че нито държавата, нито бизнесът могат да се справят сами. Ключът е в публично-частното партньорство.
Само чрез обмен на информация в реално време между институциите и фирмите за киберсигурност можем да изградим национална устойчивост.
Практически съвети за киберхигиена от Cyberone:
- Бъдете скептични: При всяко съобщение, изискващо финансово действие, спирайте и мислете. Институциите никога не искат пароли по имейл.
- Проверявайте източника: Ако получите обаждане от „банка“, затворете и наберете официалния им номер сами.
- Дигитална хигиена: Използвайте лицензиран софтуер и винаги инсталирайте последните актуализации на операционната си система. Те често съдържат критични „кръпки“ за сигурност.
- Споделяйте с близки: Ако започнете онлайн връзка, която бързо прераства в искане на пари, споделете с приятел. Външният поглед по-лесно разпознава червените флагове на социалното инженерство.
Киберсигурността през 2026 г. не е просто технологичен въпрос – тя е въпрос на будност и информираност. Както завършва Григоров в интервюто си за Евронюз, знанието е най-добрата защита срещу измамите, които се опитват да се възползват от нашите емоции и промените в живота ни.
Вижте цялото интервю тук: https://www.youtube.com/watch?v=DSOBkY00ric
