В ерата на бързоразвиващите се технологии, генетичните изследвания и събирането на геномни данни се превръщат във все по-важна част от медицината и науката. В България, както и в световен мащаб, тази сфера предлага огромен потенциал за подобряване на здравеопазването, но същевременно поставя сериозни етични въпроси и предизвикателства, свързани със защитата на личните данни.
Кирил Григоров бе поканен в репортажа на „Твоят ден“ на НОВА НЮЗ за проекта „Геномът на България“, европейска инициатива, която има за цел да подпомогне откриването на заболявания и други генетични особености, с които да се създадат системи за превенции на наследствени заболявания. С нарастването на тези дигитални отпечатъци, той подчерта, че индустрията, която съхранява геномни данни, е сред най-често таргетираните от хакери, наред с финансовата. Причината е, че тези бази данни съдържат големи обеми от изключително чувствителна информация, която, ако попадне в неподходящи ръце, с нея може да се злоупотреби.
Един от основните принципи при работата с геномни данни е тяхната деанонимизация. Това означава разделяне на генетичната информация от личните данни на индивида и съхраняването им на отделни места, за да се осигури правилното им управление и защита. Този процес е от съществено значение за минимизиране на рисковете при потенциални пробиви в сигурността. Кирил Григоров изтъкна, че друг важен принцип е ограничаването на достъпа до информацията само до тези, които наистина имат нужда от нея – принципът „необходимост да се знае“. Това гарантира, че само оторизирани лица имат достъп до конкретни данни, за да изпълняват служебните си задължения по най-добрия начин.
Въпросът какво се случва с данните на пациентите, ако решат да се оттеглят от изследване или проект, също е от ключово значение. Законът за защита на личните данни дава право на всеки потребител да поиска от организацията, която управлява неговите лични данни, те да бъдат заличени. Това право е фундаментално за осигуряване на контрол на индивидите върху собствената им информация.
Рисковете при изтичане на геномни данни са многобройни и сериозни. Те не се ограничават само до организацията, от която са изтекли данните, но и засягат пряко хората, чиято лична информация е компрометирана. Изнудването е често срещана практика, като се прилага както към организациите, така и към отделните лица.
С тези ценни съвети, дадени от киберексперта Кирил Григоров, може да се каже, че независимо каква ще е следващата революционна технология или новост, винаги ще съществуват етични въпроси и колко сигурно може да бъде това.
Ако имате въпроси или искате да научите повече за конкретни аспекти на киберсигурността, не се колебайте да се свържете с нас. Нашият бизнес е да защитаваме вашия!
