В началото на 2026 г. белгийската здравна система привлече вниманието на международната общественост не заради медицински пробив, а заради масивна кибератака срещу болнична инфраструктура. Сблъсъкът между технологичните уязвимости и критичната зависимост на здравния сектор от дигитални системи постави сериозен въпрос: дали болниците са наистина подготвени за модерните киберрискове?
Инцидентът: какво се случи?
На 13 януари 2026 г., болничната мрежа AZ Monica в Антверпен (с кампуси в Антверпен и Дюрен) беше ударена от тежка кибератака, довела до изключване на всички сървъри и сериозни оперативни последици.
Открита около 6:30 сутринта, кибератаката бе идентифицирана като сериозно нарушение в IT системите. В резултат:
- Всички планирани операции и несрочни процедури бяха отложени или отменени.
- 70 пациенти бяха насрочени за операции, които не се състояха.
- Седем критично болни пациенти бяха прехвърлени в други болници като предпазна мярка.
- Някои услуги, включително спешна помощ, продължиха в намален режим, но достъпът до електронни медицински досиета беше преустановен.
Публично болницата и властите не потвърдиха конкретно дали е имало искане за откуп, въпреки съобщения в медиите за възможна ransomware атака.
Системните слабости на здравния сектор
Мрачната реалност е, че множество болници в Белгия не разполагат с адекватна киберзащита, което не е изненадващо предвид глобалните тенденции в сектора.
Според федералните здравни служби:
- 3 от 4 болници в Белгия все още нямат силни механизми за киберсигурност.
- Само 15% от тях отговарят на минималните изисквания за дигитална идентификация и контрол на достъпа.
- Малките болници и психиатрични институции са особено уязвими.
Тази картина не е изолирана само до Белгия. В световен мащаб здравните организации често се сблъскват с:
- остарели системи и софтуер, които не се обновяват навреме,
- липса на специализирани екипи за защита,
- зависимост от външни доставчици, чийто достъп може да бъде атакуван.
Такива уязвимости не само изложиха AZ Monica на атаката, но и рискуваха личните данни на хиляди пациенти. Security изследване показа, че в някои болници в Белгия е било възможно да се получи достъп до данни на над 71 000 пациенти чрез уязвимости в системите.
Какво означава това за пациентите и здравните услуги
Внезапното изключване на IT системите доведе до:
- преход към хартиени записи, което забави регистрацията и обработката на пациенти;
- реорганизация на спешните услуги и насочване на линейки към други болници;
- увеличение на административното натоварване при медицинския персонал.
Това ясно показва, че временният спад на цифрови услуги може да окаже реално влияние върху грижата за пациента — не само върху ефективността, но и на възможността за своевременно лечение.
Урок 1: Киберсигурността е въпрос на здраве, а не само на IT
Здравният сектор може да бъде възприеман като „социална услуга“, но дигитализацията го превърна в критична цифрова инфраструктура. Липсата на адекватна защита не е „икономия“ – тя е риск, който може да:
- забави или прекъсне жизненоважни услуги,
- компрометира конфиденциалността на медицински данни,
- увеличи разходите за възстановяване след инциденти.
Хоспиталната киберсигурност вече не е просто част от IT бюджета. Тя е част от плана за безопасност на пациента.
Урок 2: Инвестиции и политика са ключови
Белгийското правителство вече отделя 15 милиона евро годишно за подобряване на киберсигурността в здравния сектор и подкрепата на болниците чрез индивидуални планове за действие през следващите години.
Този подход включва:
- насоки за дигитална идентификация и контрол на достъпа,
- механизми за управление на кризи и реагиране при инциденти,
- обучение на персонала и осведоменост за заплахите.
Явно е, че инвестицията не трябва да се ограничава само до технологии, а да обхване процеси, хора и култура.
Урок 3: Подготовката отслабва удара
Кибератака не е въпрос „дали“, а „кога“. Здравните организации трябва да имат:
- предварително разработени планове за реакция,
- редовни упражнения за инцидентно реагиране,
- резервни процеси (например офлайн работни режими),
- постоянен мониторинг и актуализация на системите.
Дори временно спиране на цифровите услуги може да доведе до опасни закъснения и пропуски в грижата.
Урок 4: Малките организации са особено уязвими
Малки и регионални болници често разчитат на доставчици и външни партньори за поддръжка на своите системи. Това налага:
- по-строг контрол върху достъпите на доставчици,
- проверка на сигурността на третите страни,
- стандартизирани политики за защита.
Централизирана политика и подкрепа, комбинирани със стандарти, могат да намалят тези уязвимости.
Какво можем да научим като организации извън здравния сектор
Инцидентът в AZ Monica е предупреждение за всички отрасли с критични услуги и зависимост от IT:
- Киберсигурността не е само въпрос на технологии – тя е част от стратегията за устойчивост.
- Системите трябва да имат резервни и непрекъсваеми процедури.
- Обучението на персонала намалява риска на човешката грешка, която е честа първа врата за атаки.
Заключение
Атаката срещу AZ Monica не е изолирано събитие. Тя е част от глобална тенденция: здравните системи стават все по-уязвими, защото дигитализацията напредва по-бързо от инвестициите в киберсигурност.
За бизнеса, обществените институции и самите здравни организации това е ясен сигнал:
🔹 Сигурността на данните и услугите е равна на сигурността на хората.
🔹 Подготовката, инвестициите и стратегическата визия са ключови за безопасното функциониране на критични услуги.
CyberOne ще продължи да следи тези развити ситуации, да споделя уроците и да работи за изграждане на по-сигурна дигитална среда – не само за ИТ професионалистите, а за всички, които разчитат на технологии за живота си.
