Шофьорите в цяла Европа са изправени пред потенциална радикална промяна зад волана. Ново решение на Съда на Европейския съюз отвори вратата за държавите членки сами да криминализират или забранят функциите за отбелязване на камери, полицейски засади и радари в популярните навигационни приложения като Waze.
Възниква въпросът: Къде свършва борбата с нарушителите и къде започва ограничаването на информираността и безопасността на пътя?
Темата бе детайлно дискутирана в предаването „Твоя ден“ по Nova News с участието на Кирил Григоров – експерт по киберсигурност, управител на CyberOne и член на УС на Българската асоциация по киберсигурност, заедно с бившия директор на КАТ Алексий Кесяков и автомобилния състезател Румен Дунев.
Забраната като регулация: Може ли технологично да се блокира Waze?
Според Кирил Григоров, ако българското законодателство реши да се възползва от възможността и криминализира тези функции, технологичното им премахване е напълно възможно.
„Когато една функция бъде забранена от законодателството, самото приложение е длъжно да се съобразява с местните закони. Това означава, че разработчиците ще трябва да изключат конкретната функционалност за регион България. Тъй като тези платформи работят на базата на GPS локация, изключването на определени опции за конкретна държава е сравнително лесен процес,“ обясни Григоров в ефира на Nova News.
При по-крайни хипотези, ако дадено приложение изцяло нарушава регулациите на дадена страна и откаже да се съобрази, то просто може да бъде премахнато от онлайн магазините за приложения (App Store и Google Play) за съответната територия.
Когато забраниш функция, потребителите намират „цаката“
Като киберексперт с богат опит в потребителското поведение и технологичните процеси, Кирил Григоров подчерта, че дигиталните забрани рядко постигат желания краен ефект, ако не са придружени от лична отговорност.
„Това е практика, която съществуваше и преди Waze – всички помним емблематичното примигване с фаровете. Когато се забрани едно нещо, това обикновено подтиква потребителите да търсят други начини и алтернативни канали за същата цел. Трябва ясно да разберем, че подобни приложения са просто инструмент – те нито ще направят отговорните шофьори безотговорни, нито обратното.“
Според него и останалите участници в дискусията, платформи като Waze носят много повече ползи за пътната безопасност, отколкото вреди. Навигацията предупреждава своевременно за:
- ⚠️ Препятствия и предмети на пътното платно;
- 🚗 Спрели автомобили в аварийната лента;
- 🌫️ Влошени метеорологични условия (мъгла, аквапланинг);
- 🕳️ Опасни дупки и ремонти по инфраструктурата.
Премахването или пълната забрана на приложението поради камерите би лишило шофьорите от ключова информация, която реално предотвратява ПТП-та.
Балансът: Обществено обсъждане вместо сляп контрол
Позицията на Кирил Григоров е, че контролът и сигурността – както на пътя, така и в дигиталното пространство – трябва да се изграждат с мисъл за потребителя, а не чрез прекомерни рестрикции.
В своя финал той призова за зрял и балансиран подход от страна на институциите:
„Призива ми е към темата да се подходи изключително отговорно, като се постави на широко обществено обсъждане – да се преценят реалните плюсове и минуси. Контролът е хубаво нещо, но ако залитнем само в посока да контролираме и забраняваме, рискуваме да изгубим позитиви, които влияят пряко на безопасността на всички ни.“
Към момента България няма официални заявления за промяна на законодателството по отношение на навигационните приложения. Но казусът остава ярък пример за това как технологичните регулации в ЕС засягат пряко ежедневието на милиони граждани и защо експертният анализ е ключов при вземането на подобни решения.
Гледайте целия дебат с участието на Кирил Григоров в записа на Nova News
Забележка: Изкуствен интелект е използван при написването на тази статия
