Кибератаките отдавна не са само технически проблем. Те все по-често са част от по-широка геополитическа картина, в която държави, институции, критична инфраструктура и частен бизнес могат да се окажат мишена. Как се променя средата и какво означава това за България?
В интервю за предаването „Биз(Д)нес“ Кирил Григоров, управител на CyberOne, коментира актуалните рискове пред критичната инфраструктура, ролята на геополитиката за развитието на кибератаките и необходимостта от по-добра подготовка на институциите и бизнеса.
Когато киберсигурността се превръща в част от хибридната война
Кибератаките вече не могат да бъдат разглеждани изолирано от международната среда.
Геополитическото напрежение създава предпоставки за атаки, които имат цели, далеч надхвърлящи финансовата печалба. В определени случаи целта може да бъде нарушаване на работата на институции, критична инфраструктура или услуги, от които зависи ежедневието на гражданите.
Това превръща киберпространството в още едно поле на хибридното противопоставяне.
Както отбелязва Кирил Григоров, кибервойната продължава да се развива паралелно с физическите конфликти, а разликата е, че кибератаките могат да достигнат до нас независимо от географското разстояние. България не е изолирана от тази среда и атаки се случват ежедневно и срещу инфраструктура в страната.
Кои са най-привлекателните цели?
Критичната инфраструктура е сред естествените приоритети за атакуващите.
Летища, енергийна инфраструктура, доставчици на съществени услуги, държавни институции и военна инфраструктура са сред секторите, при които успешна атака може да има значителен обществен ефект.
Но заплахата не се ограничава до държавните структури.
Банките, финансовите системи и различни регистри, които обслужват гражданите и бизнеса, също могат да бъдат цел. Причината е проста: прекъсването на подобна услуга не засяга само една организация. То може да създаде несигурност, напрежение и недоверие сред голям брой хора.
Точно това е една от особеностите на хибридните заплахи. Кибератаката може да има технически измерения, но последствията ѝ могат да бъдат икономически, обществени и дори политически.
Можем ли да предотвратим всяка кибератака?
Не.
Но това не означава, че единствената стратегия е да чакаме инцидента.
В киберсигурността няма абсолютна гаранция, че дадена организация никога няма да бъде компрометирана. Затова зрелият подход не се основава единствено на въпроса „Как да спрем атаката?“.
Много по-важният въпрос е:
„Колко добре сме подготвени, ако защитата не сработи?“
Това означава организациите да инвестират не само в технологии, но и в хора, процеси и способност за реакция.
Необходима е комбинация от:
- защита на критичните инфраструктури и системи;
- идентифициране и управление на уязвимостите;
- наблюдение и откриване на подозрителна активност;
- обучение на служителите;
- ясни процедури при инцидент;
- резервираност и възможност за възстановяване;
- редовно тестване на готовността.
Целта е не просто да предотвратим инцидента, а да ограничим неговото въздействие и да възстановим нормалната работа възможно най-бързо.
Именно подготовката е един от основните акценти в интервюто. Вместо да се очаква неизбежната атака, фокусът трябва да бъде върху подсигуряването на инфраструктурата, обучението на хората и изграждането на готовност за реакция.
България върви в правилната посока, но има още работа
Европейската политика през последните години поставя все по-силен акцент върху дигиталната сигурност и устойчивостта на инфраструктурата.
Според Кирил Григоров това е правилната посока и България също се движи към по-високо ниво на защита, макар че на местно ниво все още има значителна работа за вършене.
Това е особено важно в контекста на европейските регулации за киберсигурност.
Регулациите като NIS2 не трябва да се възприемат единствено като административно изискване. Те са част от по-широка промяна в начина, по който организациите управляват киберриска.
За бизнеса това означава да познава критичните си системи, да оценява рисковете, да контролира достъпа, да управлява уязвимостите и да има реална способност за реакция при инцидент.
Сигурността не може да бъде изградена от един участник
Един от важните изводи от разговора е необходимостта от публично-частно партньорство.
Нито държавата, нито бизнесът разполагат самостоятелно с всички ресурси, експертиза и възможности, необходими за изграждането на устойчива система за сигурност.
Институциите имат ключова роля в създаването на политики, регулации и национални механизми за защита. Частният сектор от своя страна развива експертиза, технологии и практически опит, които могат да допълнят институционалния капацитет.
Устойчивият модел е именно взаимодействието между тези елементи.
Институционалност, експертиза и бизнес опит трябва да работят заедно.
Кадрите остават критичен фактор
Дори най-добрата технология не може да замести липсата на подготвени специалисти.
Киберсигурността е сфера, в която технологиите се променят постоянно, а заедно с тях се променят и методите на атакуващите.
Затова развитието на кадри е стратегически въпрос.
В интервюто Кирил Григоров отбелязва положителната тенденция все повече училища, университети и образователни институции да обръщат внимание на киберсигурността. България има добра технологична основа и потенциал да развива необходимата експертиза, но за това са нужни последователни усилия от страна на образованието и бизнеса.
Киберустойчивостта е готовност, а не липса на инциденти
Киберсигурността често се измерва с това дали е имало успешна атака.
По-зрелият подход е различен.
Една организация е киберустойчива не защото никога не е била атакувана, а защото знае как да предотвратява, открива, ограничава и преодолява последствията от инцидент.
Това важи еднакво за държавните институции, критичната инфраструктура и частния бизнес.
Дигиталната среда няма да стане по-малко рискова. Напротив, атаките ще продължат да се развиват заедно с технологиите и геополитическата среда.
Затова най-важният въпрос не е дали можем да премахнем риска напълно.
Въпросът е дали сме достатъчно подготвени да го управляваме.
CyberOne работи именно в тази посока: да помага на организациите да изграждат реална киберустойчивост чрез превенция, защита, оценка на риска, тестване и подготовка за реакция при инциденти.
Вижте цялото интервю тук: https://www.youtube.com/watch?v=b7ETeWngvqY
